Как се живее в свят, в който всички са разбирачи

Как се живее в свят, в който всички са разбирачи
Блажените идиоти vs. Експертите с опит

Тези от вас, които ме познават, знаят че най-омразното ми нещо е простотията. Подивявам, когато започнат да ми обясняват небивалици, а още повече се изнервям, когато някой идиот започне да ми обяснява някоя пълна глупост с хъс, вяра и искрена убеденост в твърдението си. Когато стане въпрос за простотията първото нещо, което се сещам е историята как с ваксините за ковид ни чипирали и ни активирали болести през 5G мрежата…

Моят дядо ме учеше, че най-важното за едно общество е хората да са образовани, с критично мислене и освободени от мисли за основните нужди. Той казваше:

Прост народ - слаба държава!

За съжаление, в последните години образованието ни пропадна и от първи в света станахме средна работа, само защото последни са държавите, в които няма училища. Ако не бяха тези държави щяхме да сме последни. И за съжаление, трябва да ви споделя, че тази истина е осъзната в цяла Европа. Когато работех по международни проекти ми направи впечатление, че партньорите от Германия е Австрия ми задават един и същи въпрос - по старата програма ли си завършил или по новата? Първите няколко пъти не обърнах внимание, но после започнах да ги питам от къде им е хрумнало. Оказа се, че западняците не искат да назначават инженери от България, които са завършили по новата система, която ни наложиха след 2000г. По-напредналите с възрастта от вас си спомнят, че тогава ни смениха програмата за обучение във висшите учебни заведения. Започна като отрязаха хорариумите на половина. После намалиха броя на предметите, необходими да се завърши дадена специалност, след това измислиха тъпотията, че студентите могат да си учат сами и може да не се вясват въобще в университета - дистанционно обучение.

Резултатът от тази политика е на лице - имаме завършили висшисти, които са изключително прости и имат само бегла представа, за това какво се случва със съответната специалност. Като работодател знам колко е трудно да се намерят адекватни служители. И под адекватни разбирам такива, които поне малко разбират от компютри и имат дисциплината и желанието да се научат как да работят.

Наглост

По-големият проблем с нео висшистите е, че те са толкова тъпи, че са болни от безкрайна наглост. Аз наричам това състояние

Блажена простотия

Това е състоянието, в което се намират хората, които са толкова тъпи, че са щастливи през цялото време. Хората без никакви или повърхностни познания не осъзнават света, в който се намират. За тях всичко е магия, светът е светъл, Господ им дава, това което поискат, а хората с акъл са сатани, които ги чипират. Те се намират в постоянно блаженство отричайки реалността, която те не разбират. Крият се в пошлостта и обожават социалните мрежи.

Техните емоционални, морални и психологически проблеми се задълбочават от изобилието от безплатна информация, която ги залива без милост. Нещо повече - ако погледнете потокът от съдържание в социалните мрежи, ще забележите, че простотията и пошлостта са около 98% от съдържанието. Блажените простаци започват да си вярват, че не са сами и започват да споделят тяхната простотия и така превземат интернет пространството. Проблемът е, че където и да бръкнат, те намират потвърждение на това колко са прави.

Те са убедени в тяхната гледна точка, защото в тяхното съзнание са компетентни, света ги приема, разпознати са в социалните мрежи и са високо оценени чрез кликове, последователи и лайкове на поредната споделена простотия.

Това води до изключително нагло отношение към околните. Те не могат да работят в екип, защото те самите са най-великите, най-знаещите, гениални и заслепително красиви.

Блажените простаци могат да бъдат всичко, което си пожелаят и то веднага. За тях е достатъчно да питат гугъл и след 20 минути стават специалисти с дълбоки познания и опит по дадена тема. Те са толкова заблудени, че неща като житейски опит, физически и психически умения са неща, които са излишни. Те са убедени, че могат да ги придобият прочитайки безплатна статия или гледайки безплатно клипче в “тубата”.

Как това пречи на бизнеса

За съжаление ние правим бизнес в тази среда и трябва да се напаснем по нея. Ако не го направим, очевидно ще изпаднем от играта. Проблемът е, че тези блажени простаци са толкова нагли, че искат огромни заплати. Като ги попиташ -

как ще помогнеш на бизнеса, за да изкараш тази заплата?

те изпадат в потрес, че трябва да дават нещо. Те очакват, за нас да е достатъчно тяхното присъствие и благоволение чат-пат да свършат по нещо “гениално” за нас, не за тях или фирмата.

Освен това, те не приемат факта, че са некадърни и не се вписват в света на бизнеса. Решават, че тяхната “уникалност”, “гениалност” и безграничен “потенциал” не са реализирани и просто са задължени да “дадат на света” всичко на което са “способни”, за да го променят. Така решават да станат предприемачи и да направят собствен бизнес.

На практика тези хора са изключително трудни за наемане, не може да изискваме от тях да вършат нещо и не може да очакваме да се научат.

Моите колеги

Лично аз използвах външна фирма за подбор на персонал. Истината е, че даже и така бяхме в непрекъснат процес на подбор. Просто трябва да сте там, при хората и в момента в който изпадне някой осъзнат кандидат, да скочите и да го вземете. Това е като риболовът. Винаги трябва вашата въдица да е във водата иначе няма да хванете риба.

Този подход е мъчителен. Изисква време и много пари. Но аз го предпочитам, защото най-лошото нещо за мен е простотията. Така супер трудно и с търпение успях да събера екип, който да бъде истински екип.

Ако вие сте друг човек, имате търпение и сте готови да комуникирате с блажените простаци, можете да предприемете следните действия:

  1. Фирмата ви да бъде инфлуенсър в социалните мрежи - слезте на тяхното ниво и бъдете разпознаваеми в техните среди
  2. Говорете на техния език - изкарайте от речникът си всички термини и ги ласкайте постоянно. Ако усещат от вас разпознаваемост на тяхното величие, ще ви се доверят и ще можете да ги накарате да свършат малко работа. Трябва да ги опитомите.
  3. Разделете работата, така че да не са в екипи - разделението на труда е един от основните принципи на бизнеса, но тук трябва да се организирате така, че да им дадете възможност да са лидери. Даже да са лидери само на себе си или на някой интровертен човек, който няма нищо против това.

Не искам да продължавам с изброяване. Мисля, че схванахте смисъла. Колкото и да е трудно, трябва да сте иноватор. Да разбирате тези хора и да се престорите, че им давате каквото искат. Те са толкова тъпи, че няма да е трудно да ви повярват.

Защо истинските експерти са на изчезване

Ако предположим, че от едната страна на монетата са блажените идиоти, от другата ще са истинските експерти. Това са интелигентните и образовани хора, които имат задълбочени познания в тяхната сфера и натрупан опит. Тава са истинските хора. Те са на ясно каква стойност дават, знаят как да работят в екип и постоянно учат. Те нямат проблеми да плащат за стойностни обучения и съдържание.

Проблемът е, че те остават незабелязани и са силно подценени. Причините са много прости. Тези хора нямат профили в социалните мрежи, просто защото осъзнават простотията, която се излива от там и не искат да си губят времето с този безсмислен поток от информация. Те не знаят как да се рекламират. Не са усвоили похватите на блажените идиоти за самореклама. Нямат самочувствието, че знаят много, защото колкото повече навлизат в материята, толкова повече осъзнават, че нищо не знаят. Това е феномен забелязан от Платон:

Аз нам, че нищо не знам.

Тези хора няма да заявят себе си, защото имат толкова много познания, че са на ясно, че има още толкова много за учене и усвояване. Те няма да скочат да правят бизнес, защото разбират колко трудно е това. Знаят какви жертви трябва да се направят. Знаят, че това занимание ще им отнеме време, в което могат да развият знанията и уменията си.

Скрити, с ниска самооценка, без желание за самоизява те остават на заден план, недооценени и ядосани. В свят на пошлост и идиотия те не намират своето място. Нямат последователи и така се оказва, че са на изчезване. Един човешки вид, изкован в друга система на управление, забравен там, в миналото, но толкова нужен в днешно време.

Ролята на бизнеса като балансьор

Ние, хората на бизнеса се оказваме в средата между идиотите и експертите. И двата вида не могат да оцелеят самостоятелно. Едните ще действат безмозъчно като зомбита, докато не изконсумират и последното останало нещо, но няма да успеят да създадат нищо ново поради аругантност и неспособност. Другите толкова дълго ще мислят как да направят нещо по въпроса, че ще умрат в процесът на създаване на това ново.

Ние, като нормални бизнес хора се озоваваме в ролята на единствения възможен балансьор на крехката система, в която живеем. Казвам ние, защото съм на мнение, че за да стигнете до тук с четенето на тази статия, значи имаме общи възгледи и сме на сходно интелектуално ниво. Та ние сме тези, които трябва да бъдем компетентни, но не експерти. Трябва да сме на ясно как да накараме тези два вида хора да взаимодействат по начин, угоден на нашия бизнес. Бизнесите ни създават стойност, а стойността се предава на всички хора, за да могат да живеят по определен начин.

Нетипичният ми житейски път ме срещна с един старец от България с изключително интересен живот. Беше ми много приятно да комуникирам с него, защото беше много умен и интелигентен. Веднъж той ми каза:

— Това, което намирам за изключително в теб е как балансираш науката с практическото приложение. Обикновено хората на науката остават забити в канцелариите, защото не могат да намерят никакво приложение на цялото това познание, а ти използваш научен подход, но няма да направиш нищо ако няма да го приложиш на практика.

Тогава осъзнах силата на бизнеса като балансьор. Аз съм попаднал в бизнес среда още от ранна възраст, но също така съм възпитан и обучаван с любов към науката. Най-добре се чувствах, когато работех в университета. На практика аз съм си учен. Експерт съм във всичко, с което се захвана. Това ми коства огромни усилия и време. Обаче винаги съм спирал, там където вече започвам да губя практическото приложение. С времето осъзнах, че за да съм ефективен бизнесмен не трябва да губя време в учене, а трябва да стигам само до ниво компетентност. След като стана достатъчно компетентен, така че да мога да водя разговор с експерт, намирам експерт и го взимам да ми върши работата.

Иновациите идват от простаците

Но това не означава да се отказваме от блажените простаци. Ако намерите такъв, който да може да ви слуша и да си имате някакво уважение и търпимост, той може да стане двигател на иновациите за вашата фирма. Тези хора имат толкова повърхностни познания, че не се плашат от новите неща. За тях те просто те не са нови. Те са смели, действат първично и инстинктивно, а това често е добре дошло като антидот на забилите в една посока експерти.

Блажените не се страхуват да действат, просто защото не знаят какво ги очаква. Те подтикват останалите да ги последват, а ако ги последват експерти, те ще успеят и да стигнат.

Ето защо, целта ни като собственици на бизнес е да хванем тези два типа хора и да ги накараме да работят заедно. Да сме на ясно с предимствата и недостатъците на всеки един тип и да ги използваме за изгодата на бизнеса. Само така ще успеем да донесем иновациите и стойността на нашите клиенти.

Изводът, който искам да си вземете от тази статия

Трябва да се намери баланса между експертизата и идиотията. Само тогава ще имаме възможността да живеем в по-смислен и светъл свят. Защото вътре в себе си, тези хора са добри. Те ненавиждат насилието, обичат планетата и вярват в доброто.

Нашата мисия е да намерим общото между двата вида и да ги мотивираме да се борят, всеки по своя начин, за нашето общо тук и сега.