Кой съм Аз?

Винаги съм си задавал този въпрос и никога не съм могъл да отговоря. През годините се опитвах много пъти да възложа отговора на професионалисти като копирайтъри, гост-райтъри, специалисти по дигитален маркетинг и приятели, които се занимават с реклама.

Разбира се хората описват, това което виждат за мен през собствените си очи, но аз така и не се припознах в техните писания. Може би, защото аз се приемам като инструмент за постигане на цели. Но не някакъв материален, добре оформен инструмент от метал с пластмаса, а по-скоро като инструмент, който може да заеме подходяща форма според проблема, който трябва да реши.

Аз съм мисъл

Приемам себе си по-скоро като мисъл. Безформена енергия, която е способна да въздейства в материалния свят като минава през умовете и душите на хората около мен. Мисъл заредена с познание способна да моделира действителността.

Разбира се уважавам и се грижа за физическото си тяло, което възприемам като преносител и принтер на мисълта ми. Обичам тялото ми да е издръжливо и здраво. Така може да ме заведе на някой връх в планината, където да се насладя на величествената природа. На свободата да съм сам в облаците, а шума и хаоса на градовете да са далеч под мен. Обичам да слушам тишината на природата. Обичам моята половинка да е до мен и просто да си съществуваме заедно, притихнали в момента.

Щастлив съм, когато се спускам с колелото ми по някой стръмен склон на планината. Усещам свободата на скоростта, вятъра, почвата под мен, инерцията на движението и контролът, който мога да изпитам чрез простата машинка, върху която препускам.

Съществувам отвъд нормите

Свободата е изключително важна за мен. Но не свободата от отговорности и ангажименти, а свободата на мисълта и волята. Има много роли, които хората считат за ограничаващи, но за мен са освобождаващи. Аз съм горд баща, съпруг, син, брат, бизнесмен и верен приятел. Тези роли ме изпълват, дават ми смисъл в живота и ме правят щастлив.

Човек е свободен толкова, колкото сам си позволи!

Това е мотото ми от тийнейджър ( тогава бяхме юноши ). Прекарвах много часове в тъмното, за да размишлявам върху тази фраза и установих, че познанието ме кара да късам установените от обществото и авторитетите граници. Станах жаден за познания.

Гмурнах се в технологиите още след началното образование като записах техникум, а от там директно в Технически Университет - София. Станах инженер. И то уважаван. Още преди да завърша бакалавърската си степен станах ръководител на международни инженерни проекти с екип от 16 инженера под мен. Освобождаването ми от оковите на собственото ми съзнание продължи с огромна скорост. Преди да завърша магистратура бях назначен като експерт в център по енергийни анализи на ТУ-София. Станах консултант в дипломните работи на мои колеги и връстници. На 25 години вече бях регистрирал първата си фирма. Започнах да работя с най-големите компании в страната. Помагах на държавата в нормативните бази, обучавах държавни служители, участвах в международни пилотни проекти. Консултирах институции и фирми. Управлявах огромни проекти и портфолиото ми включваше някой от най-големите проекти в страната.

Човек е свободен толкова, колкото сам си позволи!

Аз робот ли съм?

Свободата заредена с познанието ме превърна от човек в машина за постигане на цели. Машина, която помита всичко около себе си. Машина, която започнаха да наричат робот. Тогава, Аз робот ли съм? Май съм робот. Като се замислих по онова време какво правех, стигнах до извода, че наистина може да съм робот. Така ще знам кой съм!

И как да не съм робот - изпълнявах си зададената от възпитанието ми програма наречена “прави добро за обществото, ти не си важен” супер успешно. Никой не можеше да ме спре, нито финансови кризи, нито развод, нито изтърканите от футбол и колоездене колена.

Значи съм робот! Но какво се случва!? Две големи очички се взират в мен, две мънички ръчички ме дърпат по ушите и косата, получавам пеперудени целувки и мъничкото ми детенце заспива в прегръдката ми. Притихвам, за да се унесе и леко се поклащам като люлка от облачета. Затварям очи и виждам цялата вселена. Усещам всеки атом, всяка галактика и цялото празно пространство. Всичко е в мен, аз съм част от него и всичко е свързано с любов. Май няма как да съм робот. Аз съм любов. Но пък то всички сме любов, въпреки, че често го забравяме. Ще опитам пак…

Кой съм Аз?

Аз съм свободен човек, пълен с познания и опит. Човек, който живее, за да помага на другите. Човек, който не спира да търси свобода.

Да! Това вече съм Аз!

Цветомир Тошев

Твоят Бизнес Ментор