Защо започнах този блог и какво искам да постигна с него

Защо започнах този блог и какво искам да постигна с него

Лежа си на дивана и гледам в тавана. В университета ни казваха, че всички инженерни решения са написани на тавана. Но аз нямам проект нито проблем за решаване. Болен съм и гледам как дните се нижат на тавана. Сянката на слънцето прави различни форми по тавана, но вече не е забавно.

В такава ситуация какво му остава на човек, освен да се замисли защо съществува. Така или иначе всички познати ми задават този въпрос. Всеки за себе си търси отговор. Интересно. Може пък това да е проблемът, чието решение ще открия на моя таван.

Защо съществувам?

Сещам се, че психоложката ми ме кара да усещам емоциите си. Значи трябва да почувствам отговорът.

За да получиш правилния отговор, трябва да зададеш правилния въпрос.

- Добре, значи ще променя въпроса - сещам се аз и го правя веднага:

Как се усещам в този свят?

Оказва се, че това е правилният въпрос, защото съществуването избухва вътре в мен като компот от чувства. Обаче компота е разбит с пасатора и е пълна какафония. За да успея да подредя тази какафония мога да конкретизирам въпросът:

Как се усещам в този свят като баща?

Ето, че какафонията преминава в симфония. Започва тъжно, усещам колко ми липсват децата. Усещам любовта и грижата, които изпитвам към тях. Усещам как искам да ги науча на всичко, което знам. Как искам да ме помнят, как искам да разказват на внуците си за мен. А как ще живеят те? В какъв свят ще се озоват?

Осъзнавам, че са прекалено малки, за да ги уча на бизнес, търговия и управление. Но светът, в който ще живеят… та той се създава в момента. От мен, от моите приятели, познати и роднини. От всички работещи хора, независимо от това дали могат да взимат решения, или не. Ето това определено е в моя контрол!

Стига да не лежа на дивана и да гледам в тавана…

Добре, но пък съм болен и това ми е работата - да лежа и да гледам в тавана докато се възстановя. Загубено време! Ето и проблем за моя таван! Веднага формулирам въпрос:

- Какво да направя, за да подобря живота на хората, докато лежа на дивана така че, каквото и да стане, да има полза за моите деца?

Изпълнен с нова енергия, ентусиазъм и решителност, грабвам тефтера и започвам… да структурирам. Това си мога - това си правя.

Първо - ограниченията! Те са написани във въпроса:

Да подобря живота на хората,
Да лежа на дивана,
Да има полза за децата.

Опа! Грешка. Психоложката казва, че и Аз съм важен. За това пиша Аз с главна буква - терапевтично е. Хайде пак да се върна на ограниченията:

Да ми доставя удоволствие,
Да не ме напряга,
Да подобря живота на хората,
Да лежа на дивана,
Да има полза за децата.

Супер! На дивана може само да се цъка на лаптопа и на хартията, но пък на лаптопа ми харесва повече. Доставя ми удоволствие да преподавам, да създавам бизнес системи, да помагам на бизнесите в техните безкрайни проблеми.

Напряга ме да се виждам с хора, да организирам събития, да ходя на събития… да, малко съм социопат.

Но пък трябва и да остане за децата. Значи трябва да е някакво съдържание, което да помага на бизнесите и да не ме напряга. Не обичам да снимам видеа, нито да записвам подкасти. Мисля, че чрез този вид съдържание не могат да се предават знания. Много по-лесно е човек да учи и да усеща смисълът, когато чете. С четенето, човек създава нов свят вътре в себе си. Мозъкът изгражда необходимите невронни връзки и по магичен начин информацията остава вътре, като неразделна част от човека.

Ето, че стигнахме и до този нетипичен блог

Много обичам да пиша. Така се изразявам по-свободно. Олеква ми и се чувствам пълноценен. В същото време ще мога най-на края да излея опита и знанията, които съм натрупал през годините. Това е желанието на повечето ми приятели от няколко години насам. Надявам се да сте доволни скъпи приятели 🙂

Блогът е нетипичен, защото зад него няма бизнес план от 200 страници, няма скрити интереси, няма подмолна реклама. Нетипичен е и защото е скрит зад абонамент, но пък това е начина да подкрепим моята кауза, блогът да остане чист, да бъда честен и открит, да си кажем нещата такива, каквито са.

Нетипичен е и защото не съм ходил на специални курсове за писане. Нямам структура и не спазвам нормите за бизнес блог. За сметка на това, статиите ми излизат на веднъж. Просто сядам и те се появяват на екрана. Искам вътре да има част от мен. Да се усетят моите възгледи, знания, умения, опит, но и емоции относно темата. За мен технологията на бизнеса е еднакво важна с психологията на бизнеса. Защото бизнеса е просто хора, събрани от обща идея, а хората са емоционални същества.

Искам този блог да бъде отпечатък на някаква част от мен, която да остане за моите деца.

Много се надявам да успея да оставя отпечатък и у вас, моите читатели.