Защо микро фирмите са толкова важни за обществото

Защо микро фирмите са толкова важни за обществото

Нека започнем статията с малко суха теория, защото веднага след това съм ви подготвил приятна изненада.

Микро предприятията са тези, които имат до 10 служители и годишен оборот или балансова стойност до 2 милиона евро. Те са важна част от икономиката на България, тъй като предоставят работни места, иновации и конкурентоспособност. Според данни на Националния статистически институт (НСИ), през 2020 г. микро предприятията са образували 30,9% от Брутния Вътрешен Продукт (БВП) на страната, което е над средното ниво за Европейския съюз (20,1%). Това показва, че микро предприятията имат значителен принос за растежа и развитието на България.

Микро предприятията са изправени пред сериозни проблеми като:

  1. Малък и супер нишов пазар без възможност за разрастване поради силната конкуренция.
  2. Малък производствен капацитет особено в сектор услуги, където хората буквално не могат да се клонират, за да увеличат продажбите си.
  3. Липса на качествен персонал, защото не са конкурентни на големите компании.
  4. Недостиг на капацитет, познания и/или желание за разрастване.
  5. Силно ограничен достъп до финансиране.

И след като ви задавих с истината и фактите, позволете ми да преминем към изненадата в тази статия.

Приятната изненада в статията

Каня ви на разходка из софийските улици.

Разхождайки се, забелязваме колко много малки надписи и табелки са закичени около входовете на сградите. Ако си направим труда да се зачетем какво пише на тях, ще разберем, че това са най-различни микро бизнеси. Виждаме имената на адвокати, зъболекари, учители по чужди езици, математика или български. Ще забележим и надписи “Обущар”, “Шивач”, “Домашни потреби” и “Железария”. Все услуги за нас, жителите на града, от които постоянно имаме нужда.

Продължавайки нашата разходка, се отбиваме за сладолед в малко заведение със свеж интериор. Сладоледът ни подава собственичката, която ни обяснява как сама произвежда всички сладоледи и с радост ни подава най-новия й вкус, за да го опитаме и да споделим мнението си. Същото се случва и в мъничкото кафене, където се продават най-екзотични сортове кафе или винтидж местенцето за крафт бира в квартала. Когато се уморим от разходката, може да си починем в кокетното заведение за брънч, където да похапнем храна по-добра от тази, която можем да сготвим у дома. След обяда забелязваме витрини с ръчно изработени бижута, сгушени сред бутици за дрехи. Подминаваме бръснарници и фризьорски салони, за да се спрем в магазин за чай, където вечерно време свирят музиканти. Отбиваме се и в съседното магазинче за изкуства, където поседналият в ъгълчето старец ни разказва историята на всяка картина или арт бижу, което разглеждаме. Той познава авторите на творбите и ни споделя личните им истории.

Всички тези хора представят нашата култура и обичай. Ние се нуждаем от тях, за да бъде животът ни по-разнообразен и свързан. Обществото ни зависи от тези хора, които споделят живота си, амбициите си и ни дават най-доброто, на което са способни, за да се чувстваме всички добре. Това са част от нашите българските микро бизнеси.

Но има и още много, които не забелязваме, защото не предоставят директни услуги на нас - крайните клиенти. Те са там, в малките си цехове и офиси. Ремонтират нашите автомобили, печки и перални. Работят за големите компании, за държавата, произвеждат нашата храна и стоки, които откриваме в магазините.

Да погледнем зад фасадата

Тези наши микро бизнеси допринасят за развитието на цялата ни икономика. Там се раждат повечето иновации, креативни идеи и вдъхновени продукти. И колкото и да им казваме “микро”, те създават над 30% от Брутния Вътрешен Продукт (БВП) на страната! Сериозна цифра за “микро” предприятия.

Разбира се, всички знаем, че голяма част от тези предприятия работят на черно - нямат регистрирани фирми и не плащат данъци и осигуровки. Но в никакъв случай не ги обвинявам.

Да, аз държа всичко да е на светло и да си плащаме данъците!

НО, голяма част от тези микро предприятия нямат никаква идея как да си легализират бизнеса или са наясно, че ако го направят, ще фалират.

И това е тяхната драма.

От една страна, ако са легални, ги грози фалит, защото не могат да си позволят осигуровките, данъците, счетоводството и банковите такси. От друга страна, когато не са легални, не могат да получат помощ от държавата, не могат да вземат кредит от банките и нямат достъп до лични средства за скалиране на бизнеса си. Така кръгът се затваря за тях и те се примиряват със съдбата си или се отказват от идеята да правят бизнес.

Въртейки се в този цикъл на оцеляване, те непрекъснато жонглират между задължението да създават своя продукт, да си намират клиенти и да свързват двата края. За тях е изключително трудно да намерят време за обучение по бизнес. Даже не виждат проблемите си и нарочно не желаят да погледнат истината в очите.

Те винаги остават неразбрани, защото са принудени да говорят положително за бизнеса си и никога да не споменават пред приятели, роднини и клиенти какво преживяват и как се чувстват. Тях ги крепи мисълта, че правят това, което толкова много обичат, че правят клиентите си щастливи, че помагат на деца или възрастни хора. Но не се замислят каква вреда нанасят на душите си и близките си.

Аз разбирам напълно тези хора, защото в живота ми съм започвал от нулата три пъти. Виждам в очите им какви са проблемите им и знам какви са решенията. Но,

най-трудното нещо е да се извърви пътят от сега до решението.

Трудно е, защото трябва да се приемат фактите. Забелязал съм, че почти всички се страхуват да определят стойността на продукта си. Оправдават се, че не знаят как да го направят, че конкурентите продават на тази цена, че не му е сега времето, дори че е невъзможно да се направи.

Страх ги е да разберат как работи данъчната система, не защото е сложно, а защото осъзнават, че не могат да имат този бизнес, ако си плащат данъците. Страх ги е, че могат да решат проблемите си, но ще се наложи да променят начина си на живот или на правене на бизнес. Има и такива, които ги е страх, че ще изкарат пари и няма да могат да се справят с растежа.

Каквато и да е причината, хората се страхуват. Не защото сме страхлива нация, а защото сме хора. Хората се страхуват от неизвестното, а да приемеш истината означава да скочиш и с двата крака в неизвестното.

Какво може да направим, за да подобрим положението?

Уверявам ви, мои скъпи читатели, че можем да направим страшно много за тях.

На първо място, можем да се възползваме от техните услуги и да бъдем техни клиенти. Разбира се, не трябва да го правим самоцелно. Сигурен съм, че всеки е попадал на продукт, който е по-добър от неговия аналог в световна верига. Ако е така, не е ли по-добре да го купим от нашия, български, микро бизнес? Може да е малко по-скъп или да трябва да повървим малко повече, за да го купим, но това е разликата между това дали този продукт ще го има, или ще изчезне. С продукта изчезва микро бизнеса, а с него и нечии мечти.

Второто голямо нещо, което можем да направим, е да им помогнем. Сигурен съм, че всеки от вас има някакви специфични умения, с които може да подкрепи някой микро бизнес. Не само това - сигурен съм, че всеки от вас ще се сети на кого иска да помогне само след една минута мислене. Можете ли да отделите една минута от живота си и да помислите на кого искате да помогнете и с какво ваше умение? Направете го точно сега, в този момент!

Аз съм взел своето решение преди много време. Когато имах сериозен бизнес, нямах абсолютно никакво време. Нямаше как да помагам по друг начин, освен с пари. Тогава взехме решение с моята съдружничка, че ще подпомагаме локални каузи с част от печалбата, която правим в съответното населено място. Пожелавам на всеки от вас, който чете тази статия, да стигнете до това ниво, но искам да предупредя - парите не са най-ефективният начин за помагане. Много по-добре е да се помага с конкретни действия. Дали ще препоръчате бизнеса. Дали ще му помогнете да открие нова локация. Дали ще дадете ценен съвет, или ще му покажете как да използва нова технология. Всичко това е много по-ценно от това да хвърлите едни пари.

Вече се измъкнах от клопката “имам пари, но нямам време” и за себе си взех решение, че мога да съм Безплатен Бизнес Ментор. Също така започнах този блог, който е на минимална цена, но пък това ми дава възможност да бъда максимално искрен и да давам съвети, като тези които давам да лична среща.

Моят начин е блог + менторство.

Третият ми съвет е за самопомощ. Този блог е насочен към читателите с бизнес мислене. Искам да кажа, на всички вас -

бъдете искрени и споделяйте проблемите си.

Не с клиентите, тях не ги интересува какво става в кухнята на бизнеса ви. Споделяйте с хора, които има дори и малка вероятност да ви помогнат. Бъдете уязвими и потърсете помощ. Ако конкретният човек откаже, го помолете да ви свърже с някой, който би помогнал. Много е важно да не се затваряте в собствения си балон. Четете този блог. Свържете се с мен. Бъдете любопитни и отворени за нови възможности.

Както е казал народът:

Не се знае от коя трънка ще изскочи заек!